Като не валя дъжд,та цяла неделя.Сухо,кротко,ден и нощ.Не вали,не вали-напука хубаво майката пустиня,па духна тих сахарски ветрец-има няма 200 метра в секунда,очисти две-три стада камили и пекна топло есенно слънце-59 градуса на сянка.Засъхнаха дюните.Оправи се време-само за сондиране.
 Шейх Боне ибн Пустинеца впрегна пак Камилушка и Двугърбелчо и тръгна около сондата.Кладенецът му в един хубав,широк оазис.От всички страни нефт и завет.Пясъкът изпръхнал и се рони като кус кус.Боднеш с бастуна и петролът бликне.Пустинецът размаха копралята и извика:
-Дее,хайде аркадашлар!
Ехото се обади из Персийския залия и отговори:
-Селям алейкум,шейх Боне!Как е?Поскъпна ли барелът на дубайската борска?
Старият Двугърбелчо замах с опашка и тръгна спокойно като поклонник към Мека.Камилушка-слаба камилка,два пъти по-малка от камилата в софийския зоопарк-прави усилие успоредно с него.
И ето,че се редят метър след метър,литър след литър,оловен след безоловен...Тъжното лице на шейх Боне се разведри малко.Той забрави за „Пустинна буря“ и за ивицата Газа и подсвирна с уста древния арабски хит „Я хабиби,я хабиби“.Пъргава кобра изскочи от чалмата му и весело закърши снага.
-Хайде,хайде,че бензиновата колонка камила не чака!-промърмори Пустинеца.
Двугърбелчо завъртя сондата пак.Камилушка направи още едно усилие,но краката и се разтрепериха,тя се повали,падна в ярема и се изплю жално като камила.Кобрата  я беше клъцнала,а и беше Байрам,та не беше яла цял ден.
Пустинеца захвърли уплашено копралята и застана смутен пред Камилушка.п
-Стани,Камилушке,стани!-освободи я от яреме Боне и почна да я вдига за гърбиците.-Да те бях замъкнал поне до египетските пирамиди,да правим снимки с туристите!
Шейх Боне седна пред нея,взе на колене главата и,па я замилва,зацелува по челото.
-Не прави така,миличка!Съжали ме!Какво ще кажат от ОПЕК?Слушай мюезина,как се носи над петролните кладенци!Стани,че Бен Ладен от пещерата ще дойде,да те изяде!А той,много обича камила с нахут и бакла!-почна да я плаши той.
В тоя момент пред очите на Пустинеца се появи мираж-пред него изплува керван цистерни-празни,празни,чакащи за неговото черно злато.Но уви-току що бе изгубил производствени мощности и се нуждаеше от нов кредит.

Шейх Боне хвърли на земята летящото чердже,нахлузи мокасините на малкия Мук и отпраши за Багдад,да преговаря за ново стенд бай споразумение с Международния пустинен фонд.
Камилушка промуча още веднъж,отвори хитро очи и заключи:
-Е сега,ако бях крава,щях да съм умряла!

                          От Ел Ин ал Пелин-ресорен бедуин